- В Русия много артисти игнорират - или се преструват,

 

- В Русия доста актьори пренебрегват - или се преструват, че пренебрегват - политиката и войната, която се води, а на този фестивал, както видяхме, артистите освен излизат на сцената, радват публиката с пеенето и танците си, само че и вършат политически изказвания, от време на време доста груби. Защо това е значимо за вас и за какво е допустимо на фестивала Laima Vaikule?

- Веднъж един човек ми сподели, когато му споделих " о, аз съм дете на руската ера, нищо не запознат съм политика, в никакъв случай не съм взел участие на никое място ", той споделя: " Знаете ли от кое място думата " глупак " идва - от Гърция. Така наричали хората, които не се интересуваха от политика. Затова споделям, да, бях цялостен глупак. Затова знайте, че всеки, който не се интересува от политика е глупак. И това не е мое, а е антична дума от Гърция, която се отнася за хора, които не се интересуват от политика.

- Вие знаете по-добре от мен по какъв начин съветската аудитория беше откъсната от началото на войната, просто откъсната от редица изключителни актьори, които през днешния ден по напълно разбираеми аргументи не могат да играят в Русия. Мислите ли, че вашите елементарни фенове, слушатели от Русия, схващат ли, че това също е разследване от огромната война, че не могат да дойдат на концерта на Верка Сердючка или Лайма Вайкуле?

- Тези, на които мозъците не са промити както би трябвало, които схващат, че има бяло и има черно, с тези, мисля, че всичко е наред, те прелестно схващат какво има. Но какво да кажем за тези, които не схващат какво да им кажат? Гледат Путин като зомбита и го слушат какво споделя, че в случай че те не бяха нападнали, Украйна щеше да нападне. Възможно ли е да се слушат такива нелепости и да се има вяра на тези нелепости? Затова, както някой доста добре сподели: „ Културата не е в Русия, само че културата е там, където има Максим Галкин, Алла Пугачова “. Там е културата. Не е нужно да си приписвате заслуги за нищо. Така че в този момент културата се измести - и режисьорите, и актьорите. Там е съветската просвета.

- Лайма, съгласно вашите наблюдения, хората от вашия кръг, вашите фенове, вашата публика - какъв брой изтощени са елементарните хора от информация, която е обвързвана с войната?

- Е, скъпи другари, би трябвало да се уморите, тъй като войната продължава, тя не е свършила. Ето за какво, в случай че в Украйна хората към момента могат да устоят и в това време да си тръгнат, да вземем за пример, артистите могат да извършват, да приказват за това, което са, и да приказват за това, което им се случва, тогава някак останалото, лежащо в топло легло, толерира. И повече от това, към този момент би трябвало да стартираме да гледаме надясно, наляво, да се вслушваме в разнообразни страни и да разбираме какво се случва.

- Кажете ми, при какви условия Лайма Вайкуле ще пее един ден в Русия?

- Днес желая да кажа, че в никакъв случай. Но, както се споделя, " в никакъв случай не казвай в никакъв случай ". Всичко би трябвало да се промени трагично, това, което се случи през 90-те години, би трябвало да се повтори: вяра, религия в перестройката, в по-добър живот, в истината. Това е, което желая да имам вяра. Но евентуално няма да доживея това време. Затова взех решение за себе си, че в никакъв случай.

- Разкажете по какъв начин вие персонално следите новините от фронта, от войната, в случай че следите.

- Не виждам съветска телевизия, несъмнено. Защото там се чуват единствено изцепки и цялостни неистини, нагли, грозни. За мен има прелестни политически анализатори, да вземем за пример, като господин Пастухов. Ако желая да виждам Арестович - апелирам, Фейгин - апелирам, мога да виждам " Свобода ", украински канал, мога просто да виждам, да прегледам всичко ново, какво се е случило. Ето това ме интересува.

– Кога за финален път бяхте в Украйна?

 

- Бях преди войната, няколко години поред имах турнета из цяла Украйна. А преди войната една година бях и в Украйна. И по тази причина, като виждам какво е бомбардирано там, там всичко е разрушено, Харков го няма въобще, просто няма град, град-призрак. Както ми сподели един публицист от канала 1 + 1, те дойдоха в Харков напълно неотдавна. И тя споделя, че къщите са просто порутени, има дупка в центъра, бомбардираха тъкмо в центъра. Просто няма други квартали, единствено остатъци от къща. Изведнъж една жена излиза от една такава ужасна къща. И тя споделя: толкоз се изплашихме, тя беше като фантом. И те питат: " Какво правиш тук? " Тя дава отговор: " Не съм сама тук, имам две деца. Няма къде да отида. "

Ето по какъв начин руснаците " избавиха " рускоезичния град Харков. Някой желае ли да ги " избави "? Искам да викам. Но за жалост, хората, които живеят в Русия, имат восъчни уши, не чуват. Не знам какво да върша. Опитвам се да приказвам, само че те не чуват.

- Ако приказваме за въздействието на артистите върху тази обстановка, мислите ли, че артистите, в това число техните изказвания, които чуваме на фестивала Лайма Вайкуле, могат фактически да повлияят на политиката и политиците?

- Ако всички го правеха, мисля, че да. Когато Холивуд стачкува против някого, те го чуват. И същото нещо, спомнете си Виетнам, когато имаше хипита - музиканти, Бийтълс, всички стачкуваха против тази война. Чуха се, демонстрираха се, даже ние знаехме за това, макар че тогава имахме „ желязна завеса “. Затова ми се коства, че всеки би трябвало да стане и да приказва. Да, просто се удивлявам по какъв начин не можеш да кажеш.

Честно ще ви кажа, в този момент стартирам да разбирам, да виждам даже в някои хора, които идват от Русия, този боязън. Те се опасяват. Ние сме по-свободни, освободени сме, споделяме каквото мислим, само че виждам, че те не могат. Те към този момент имат този боязън вътре. Пази боже да го върнеш. Спомням си единствено Съветския съюз. И отиват там. Много тъжно. Много тъжно.

Толкова доста благосъстояние, толкоз доста пари, вместо да ги дадат на страната си, на своя народ, те ги харчат за оръжие, за бомбардиране на Украйна. Толкова доста нещастни хора в Русия. Няма къде да вложите парите си? Сега желаят в Африка, всичко е за тях - опрощаваме задължения, даваме зърно, даваме всичко. Бях на Камчатка, бях на всички места. Колко злощастие имат...

Колко се оплакват, какъв брой приказват, тоалетните са на улицата, страната на газ, а покрай Москва газ няма. Е, дайте на хората си благополучен живот! Русия може да бъде като Дисниленд - красива, освен Москва и Санкт Петербург, само че и цяла Русия. Не, по-добре да унищожат Украйна, вместо да оправят личната си страна. Това е парадоксът, който не мога да схвана.

 

Превод ФрогНюз